Аз ти обърках всички посоки и помисли,и хоризонти....
И няма бряг да го прегърнеш
и няма църква да си пуснеш котва...
Все по-стръмно е нагоре
и няма път постлан с надежди.
Все по-често ме сънуваш,
а аз те галя листопадно...

И няма бряг!

И няма котва!